Анорексия нервоза е хранително и, преди всичко, психическо разстройство, характеризиращо се с ограничаване на приема на храна под физиологичните норми, както и изкривена представа за собственото тяло или външен вид.
Името на заболяването означава безапетитие, което не е съвсем точно от терминологична гледна точка, тъй като често страдащите от него изпитват глад, даже силен, който обаче бива потискат или пренебрегват, с цената на големи усилия. Също така, понятията анорексия и анорексия нервоза често се разглеждат като взаимозаменяеми, което също не е съвсем правилно, тъй като анорексията (безапетитието) може да е симптом на множество заболявания и състояния, докато при анорексия нервоза безапетитие изобщо отсъства.
Състоянието обикновено възниква през юношеството и е много по-често при момичета, отколкото при момчета. Също така, изглежда статистически значимо, че анорексия невроза засяга по-често хора от бялата раса с висок социален статус. Мъжете с анорексия имат повишен риск от съпътстващи психически разстройства.
Класическият случай е на младо момиче, обсебено от мисълта за загуба на тегло или страха от напълняване. Продължителното самоналожено гладуване води до физическо изтощение, поднормено телесно тегло, ендокринни, електролитни и метаболитни отклонения, които могат да бъдат дори животозастрашаващи. При възникване на състоянието преди края на пубертета, има сериозен риск от изоставане във физическото развитие.
Особено характерно е неосъзнаването на собствения здравен проблем, невслушването и отхвърлянето на съветите на близки, приятели и медицинските специалисти, продължаването на диети и физически упражнения, дори на фона на очевидно (за околните) измършавяване и недохранване, както и на многото им физиологични манифестации – ниско кръвно налягане, анемия и отпадналост, аменорея (липсата на менструално кръвотечение). Кожните промени са особено многобройни и разностранни – изсушаване и изпръхване на кожата, хиперпигментация, пелагра, пруритус (сърбеж), стрии, петехии и др.
Точните причини за появата му са неизвестни. Предполага се влиянието на най-различни фактори – смущения в серотониновата невромедиация; автоантитела, насочени срещу важни невропептиди, контролиращи апетита и храненето; генетични фактори и още много други.
Диференциалната диагноза трябва да разграничи състоянието от редица клинично подобни такива – депресия, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици, обсесивно-компулсивни разстройства, дисморфофобия (убеждението, че е налице някакъв телесен недъг или недостатък) и др., които също могат да включват силна загуба на тегло и проблематично поведение. Това е в компетенциите само на квалифицирани специалисти.
Лечението на първо място цели възстановяването на нормалното телесно тегло, макар че повлияването на подлежащите поведенчески манифестации е от първостепенно значение за нормализиране (в повечето случаи относително) на емоционалното и физическото състояние.
Водеща роля в лечението имат психотерапията или когнитивната поведенческа терапия, които трябва да са съчетани със силна подкрепа и помощ от близките. Медикаментозната терапия на състоянието е много деликатен въпрос, с който трябва да се заеме само опитен специалист. Лечението е усложнено както от липсата на психоактивни лекарства, които да са специфично показани за това състояние, така и от разнородните странични ефекти на наличните психоактивни медикаменти.
Различните антидепресанти имат различен ефект върху апетита – едни го потискат, други го възбуждат. Те, обаче, не се предписват за директно повлияване на апетита, а по-скоро за стабилизиране на емоционалното състояние и задържане на здравословното тегло, след като вече е било достигнато. Предписването им трябва да става само по усмотрението на специалист.
Някои антипсихотици също се използват за подобряване на емоционалното състояние при анорексия нервоза.
Изключително важно е да се изтъкне, че това е едно от психичните разстройства с най-висока смъртност – около 6% - най-вече дължаща се на сърдечен арест, електолитен дисбаланс или самоубийство. Често, това е доживотно състояние, което трябва да се мониторира и контролира внимателно, за да се избегнат тежките усложнения. Още при първи прояви или подозрения, страдащият трябва да бъде насочен (често пъти заставен) да посети здравен специалист, който да идентифицира състоянието и да започне адекватно лечение.
