Анорексията - безмилостна към живите Барбита

По груби сметки едно момиче на всеки 250 във възрастта между 12 и 18 години (най-високата рискова група) може да се разболее от анорексия. Не е известно и каква част от тях успяват да се излекуват напълно и да се върнат към нормалния си начин на живот.

Изключително важно е близките и родителите на болния да обърнат внимание и да потърсят помощ. Да не си затварят очите пред проблема и да смятат, че той ще отшуми от само себе си. Лечението е трудно и дълго. В много случаи за съжаление изходът е фатален.

Именно за това бият тревога нашите събеседнички и споделят някои от симптомите, които да ни подскажат за болестта. „Загуба на повече от 15% от изходното тегло, и то само в рамките на няколко месеца, и продължаващо слабеене.

Изключителна ангажираност към външния вид. Настроението на жената се определя от количеството храна – ако се е хранила твърде оскъдно, то тя е много доволна и обратното. Да се чувства виновна и потисната, и то дни наред. Това е един сигурен показател, че става въпрос за анорексия”, споделя Полина Гергинова.

Започват да настъпват изменения и във външния вид - измършавялост, тенът на кожата става по-светъл. Стига се до загуба на менструация, косопад, дехидратация, сърдечно-съдови нарушения, болки в гърдите, задъхване, ниско кръвно налягане и още много други увреждания. Макар заболяването да е на психична основа, лечението му е комплексно. Извършва се паралелно от лекар и психотерапевт. 

Казват, че бивш анорексик няма. Обременеността остава за цял живот. Не бива да се очаква радикална промяна – обилно хранене и неангажираност към външния вид. „Когато се работи с екип от специалисти и има клиники, в които момичетата да се лекуват заедно, ефектът, освен че е по-бърз, може и да се задържи за цял живот”, смята Полина Гергинова.

Тъжни са историите на болните от анорексия момичета. Трудно говорят за проблема. Общото в историите им е някакъв преживян драматичен момент още в най-ранна крехка възраст. Дали любовно разочарование или нанесена обида относно външния вид.

За съжаление често не си даваме сметка или просто не се замисляме, че едно най-обикновено подмятане от сорта на „Ей, дебелано!” може да отключи нещо в психиката с изключително неприятни и трайни последствия.

Затова е добре да се въздържаме от подобни коментари, за да не станем, без да искаме, виновни за нечие нещастие. Всеки иска да изглежда добре и да се чувства добре в кожата си, но не бива в това си желание да изпадаме в крайности, които могат да ни струват живота.



бутони за социални мрежи