Пре­ка­ле­на­та заг­ри­же­ност за ка­чес­тво­то на про­дук­ти­те се на­ри­ча нер­вна ор­то­рек­сия. Же­ла­ние­то чо­век да ку­пу­ва про­дук­ти от най-доб­ро ка­чес­тво до гол­яма сте­пен се об­яснява с обе­ктив­ни­те ико­но­ми­чес­ки ус­ло­вия. Се­га има ог­ро­мен асо­рти­мен­т от най-раз­лич­ни хра­ни­тел­ни про­дук­ти и все­ки се стре­ми да ку­пи най-доб­ро­то.
Проб­лем въз­ник­ва, ко­га­то чо­век за­цик­ли на здра­вос­лов­ния на­чин на жи­вот. Нап­ри­мер из­ключ­ва от ме­ню­то си всич­ки про­дук­ти, на чия­то опа­ков­ка има ин­фор­ма­ция за оц­ве­ти­те­ли. Или пък ку­пу­ва са­мо ор­га­нич­на хра­на. Или пос­тоя­нно из­числ­ява ка­ло­рии. Ето то­ва е нер­вна ор­то­рек­сия. Тя е по-свой­стве­на за же­ни­те, но и при мъ­же­те се сре­ща. Ор­то­рек­сия­та не е бо­лест, ни­то разс­трой­ство. По-ско­ро то­ва е пси­хо­ло­ги­чес­ко не­раз­по­ло­же­ние. Но от­къ­де ид­ва? То­ва мо­же да е следс­твие от не­раз­ре­ше­ни про­ти­во­ре­чия, ком­плек­си, стра­хо­ве. А как да се бо­рим с тях?

НЕ ПРЕХ­ВЪР­ЛЯЙ­ТЕ СТИ­ЛА СИ НА РА­БО­ТА И ВЪР­ХУ ЛИЧ­НИЯ СИ ЖИ­ВОТ

Спо­ред пси­хо­ло­зи­те от­но­ше­ние­то на чо­век към яде­не­то изо­браз­ява не­го­ва­та жи­тей­ска реал­ност, от­но­ше­ния­та му към хо­ра­та и към са­мия се­бе си.
Нап­ри­мер же­на­та ра­бо­ти на от­го­вор­на длъж­ност, коя­то изи­сква съоб­ра­зи­тел­ност и точ­ни дей­ствия. И то­зи под­ход тя прех­върля и на на­чи­на си на хра­не­не - вни­ма­тел­но из­би­ра про­дук­ти­те, неп­ре­мен­но че­те ети­ке­та, ва­ри яйце­то са­мо 3 ми­ну­ти и ни­то се­кун­да по­ве­че.
И всич­ко то­ва е мно­го доб­ре, при ус­ло­вие че та­зи пре­циз­ност е за­ло­же­на в ней­ния ха­рак­тер от при­ро­да­та. Но ако не е та­ка, мо­гат да въз­ник­нат проб­ле­ми.
За­що­то пос­тоя­нна­та необ­хо­ди­мост да дър­жи­те под кон­трол всич­ко ви во­ди до се­риоз­но пси­хо­ло­ги­чес­ко нап­ре­же­ние. За­то­ва се пос­та­рай­те да раз­дел­яте ра­бо­та­та и лич­но­то си вре­ме. Да, на ра­бо­та­та си ве­роя­тно трябва да бъ­де­те стро­ги и точ­ни, но ко­га­то се при­бе­ре­те у до­ма - се от­пус­не­те.

НАЙ-ПОД­ВЛАС­ТНИ НА ЗА­БО­ЛЯ­ВА­НЕ­ТО СА ХО­РА С НИС­КО СА­МО­ЧУВС­ТВИЕ

Ма­ния­та на чо­век да из­бе­ре най-пра­вил­ни­те про­дук­ти да­леч не­ви­на­ги е свър­за­но са­мо с труд­нос­ти в ра­бо­та­та. То­ва мо­же да се слу­чи и на до­ма­ки­ни и же­ни, кои­то са се от­да­ли на се­мей­ство­то си. Тяхна ос­нов­на цел е да след­ват ка­но­ни­те на пра­вил­но­то хра­не­не - на мъ­жа й е ну­жен вку­сен об­яд, на де­ца­та - про­дук­ти с кал­ций и йод. И по­не­же нямат дру­ги ин­те­ре­си, те­зи же­ни се от­да­ват из­цяло на то­ва да при­готвят здра­вос­лов­на хра­на. Но пос­тоя­нно мис­лей­ки за ка­чес­тво­то на хра­на­та, те рис­ку­ват от заг­ри­же­ни же­ни да се пре­вър­на в квач­ки.
Ин­те­рес­но е, че най-под­влас­тни към нер­вна ор­то­рек­сия са склон­ни хо­ра с нис­ко са­мо­чувс­твие. Те ви­на­ги слу­шат и прие­ма­т чуж­до­то мне­ние и оце­нки. Не се от­насят кри­тич­но, осо­бе­но към ав­то­ри­те­ти­те - спо­ред тях, раз­би­ра се. А в слу­чая ав­то­ри­тет мо­же да бъ­де прия­тел­ка, коя­то бе­за­пе­ла­цион­но заяв­ява, че е мно­го вред­но да се яде мас­ло. И вие й вярва­те. Та тя из­глеж­да тол­ко­ва доб­ре, съот­вет­но знае по­ве­че от вас.
Сляпо­то до­ве­рие към мне­ние­то на ро­ди­те­ли, прия­те­ли, те­ле­ви­зия и про­чие, чес­то во­ди до неу­ве­ре­ност в са­мия се­бе си и нап­ри­мер до нат­рап­чи­во­то же­ла­ние да се ядат са­мо су­ро­ви зе­лен­чу­ци. Но до­ко­га: до­ка­то след­ва­щият “а­в­то­ри­тет” ви ка­же точ­но об­рат­но­то.
Ра­бо­те­те над своя­та са­моо­цен­ка и са­мо­чувс­твие. За­що­то хо­ра­та, кои­то са склон­ни към нер­вна ор­то­рек­сия, рядко за­дър­жат мне­ние­то за не­що, за някой про­дукт са­мо за се­бе си. Те го раз­прос­тран­яват уси­ле­но. И то, за да се по­ка­жат по-ум­ни от дру­ги­те, да ги поу­чат, да ги нау­чат. Та­ка, как­то те са би­ли нау­че­ни.
В край­на смет­ка, не е тол­ко­ва важ­но да­ли се хра­ни­те са­мо със су­ро­ви зе­лен­чу­ци или ор­га­нич­на хра­на; не е тол­ко­ва важ­но, че из­глеж­да­те тол­ко­ва доб­ре и си мис­ли­те, че сте ус­пе­ли име­нно за­ра­ди те­зи ва­ши на­ви­ци. За да ста­не­те ори­ги­нал­ни и ин­те­рес­ни, по-доб­ре упо­ри­то ра­бо­те­те над са­ми­те се­бе си. То­ва е дос­та по-слож­но, но се на­ла­га. За­що да не опи­та­те?!