Отнесох се да понапиша някои неща във форумите на абв, реших че може би ще е от полза на хората и в този форум:

Девойки, като минала през това, трябва да ви кажа че анорексията е много страшна болест!

Преди вече 6 години бях болна от анорексия, Господ ме е опазил че беше само за няколко месеца, може би половин година някъде. Всичко започна от това, че реших да отслабвам. Бях на 15 години, моя съученичка беше отслабнала с глад и аз реших, че явно така се прави - без изобщо да проуча как иначе мохга да отслабна, да помисля за спорт или по-нормална диета. Хранех се с по една-две ябълки на ден, ако това може да се нарече хранене, с епизодични преяждания, след които се скъсвах от спорт за да си възвърна предишните килограми. До повръщане, слава богу, не съм стигала, но правех упражнения като ненормална по няколко пъти на ден. При ръст 168см. бях стигнала до 40 килограма и не мислех че съм твърде слаба, а и между другото от всичкия спорт краката ми бяха станали яко мускулести, макар и кльощави.

Осъзнах, че нещо не е наред, когато ми спря мензисът. Няколко месеца не ми дойде и това страшно ме притесни. Майка ми отдавна ме увещаваше да ме заведе на лекар, но този път аз я помолих и така отидохме при ред специалисти по хранене, гинеколози и т.н. Между другото гинекологът беше супер пич и ни успокои, че като започна да се храня ще се върне и мензисът Оказа се, че страшно много гимнастички и балерини имат този проблем, не знаех дотогава. Както и да е, честно казано беше дошло шоу-тайм, вместо да кача килограмите здравословно с мецо, яйца и т.м. (аминокиселини) аз започнах да се тъпча с всичко, което ми беше липсвало - вафли, шоколади и каквото се сетите, което сега оценявам като втора голяма грешка. СЛед няколко месеца бях със стабилно тегло 52-53 килограма. С годините качих още 5килограма и ту свалям, ту качвам, така и не мога да се примиря с някогашното хранително разтройство, но без да си кривя душата - предпочитам да съм 60кила, вместо онова болно-слабо момиче, което бях, сега спортувам и съм здрава.

Дълъг постинг стана, но искам да посъветвам всички девойки, които правят диети тип "хляб и вода без хляб" или иначе казано - под 1000-1200ккал на ден, да преосмислят сериозно стратегията си, защото тези неща не минават ненаказано, особено при тинейджърите, и моята история е една от малкото щастливи. ЗНам че ще си помислите - аз не съм анорексичка, просто ям 700 ккал на ден докато отслабна само. Просто не го правете по нездравословния начин, иначе ще ви се върне, честна дума. Спортувайте, правете умерени диети - просто разкараите захарта и тестото, най-важното - БЪДЕТЕ ЗДРАВИ!

"Carpe diem, seize the day"

АЗ СЪМ БИФША ГИМНАСТИЧКА НА 28ГОДИНИ ТЕЖАХ 40КГ ВИСОКА СЪМ 160
ГРОЗНА РАБОТА АСЕГА СЪМ НА 35Г И СЪМ 60КГ НО С РАЗБИТО ЗДРАВЕ И БЕЗ ДЕЦА ЗАРАДИ ДИЕТИ ХАПЧЕТА ДОСТА ВИСОКА ЦЕНА ПЛАТИХ

Лоша работа,момичета.Дано поне сте помогнали на някой с преживяното от вас.

Ха-ха искаш да кажеш , че е лошо да имаш перфектно тегло и мусколи.Аз съм спортистка и съм точно така както ти си била преди(42 кг. при ръст 165см.) с разликата , че си похапвам шоколад честичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Анорексията не е проблем само на теглото и на храненето и анорексичките нито имат перфектно тегло, нито мускули - те изглеждат зле, дори и да ядат шоколад.

Погледнете това - ако ви харесва http://www.nonblond.com/mambo/index.php?option=com_content&task=view&id=289&Itemid=33 на мен неми харесва .

това което видях беше наистина грозно,обаче и аз съм от тези които искат да отслабнат поне малко и го правят точно така, само на хляб и вода,без хляб, обаче като поотслабна ще спра,все пак съм на 20 години а съм 70кг на 167,много е.А по рано на около 16год свалих 25кг за около 4-5 месеца и при това не ядох само хляб,поддаржах килата около 4-5години и после хоп за една година наваксах 10кг,и сега пак 6е ги свалям поне така мисля.Но се зачудвам сериозно след снимките

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хей :)

Пуснала съм темата основно заради хора като теб, които си казват, че ще погладуват за малко и после няма. Това исках да обясня, казвам го и на теб - този начин на отслабване, дори и да не се превърне в начин на живот, е много много вреден. Аз не бях стигнала до някакви големи крайности - изглеждах си като нормално момиче, макар и малко бледо и слабо, щетите за организма ми се оправиха с времето, обаче отношението ми към храната се промени завинаги, не мога да карам няколко седмици просто да си ям каквото ми хрумне без да го мисля, както нормалните хора правят, а все мисля кое колко калории, дори когато прекаля с храната. Самата тема някак си измести центъра на живота ми към храната, а в крайна сметка тя е само едно он нещата, важни за да съществуваш физически - движение, сън, вода, слънце...и щастието разбира се ;)

Да обобщя - отслабването с гладуване е нетрайно, уврежда организма, а най-вече уврежда начина, по който мислим за храната. Знам че си го чувала много пъти и отдругаде и пак си взела твоето решение, но като човек, който няколко години се беше фиксирал само в това, те моля да премислиш още веднъж.

Поздрави и излезте да се разходите в хубавото време :)

"Carpe diem, seize the day"

Привет:)
Особено ако си спортистка, което значи че имаш повече мускули, които да тежат, 42 килограма определено ми се струват твърде малко за твоя ръст! Еестествено няма как да знам без да съм те виждала.

"Carpe diem, seize the day"

Здравей :)

Не знам какво да кажа просто, много ви осакатяват във вашата професия :(

Имаме семейна приятелка, която беше при Нешка Робева едно време, която разправяше на какво са били подложени, дори вода са пиели само когато им позволят! сега и тя е треньорка на дечица, но не ги подлага на такива неща. Ужасяващи неща разказва, не вярвам че каквато и да е победа в спорта може да компенсира загубата ти, че нямаш деца, наистина много съжалявам.

"Carpe diem, seize the day"

НЕ Е НУЖНО ДА СЕ ЛИШАВАМЕ ОТ ХРАНА ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ПРОСТО Е НУЖНА МЯРКА ТЕЛАТА НИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ВСИЧКО И АКО СЕ ВСЛУШАМЕ В ТЯХ НИЕ ЩЕСМЕ СУПЕР

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите