Почти на всяко семейство е позната ситуацията, когато момичето престава да се храни, стараейки се да отслабне. Отговорът на всички доводи от страна на родителите най-често е един: ”Подиграват ми се в училище, той не ме обича и други подобни, защото съм дебела”.
Често с възрастта подобни откази от храна преминават, особено когато в живота на човек се появяват романтични отношения, някакво хоби или занимание, в което то постига голям успех. Но в много от случаите желанието за отслабване става натрапчиво и прераства в болест.
Патологичната липса на апетит, както и неутолимият глад, е следствие на нарушения на функциите на организма за усвояване на храната и тя се отразява катастрофално на теглото на човека.
За болест може да се говори, когато теглото съставлява 85% под нормата.
Но основният проблем не е в това. Понякога загубените килограми се възстановяват, но болният не може да се смята за излекуван.
Друг симптом на анорексията е превратната представа на болния за неговото тяло. То е деформирано и често има уродливи очертания, но болният не се тревожи за това, че е прекалено слаб, защото няма възможността за адекватна преценка.
Анорексията е не толкова физиологично колкото психическо заболяване. То е съпроводено с натрапчиви идеи, състояния на потиснатост и депресия. Болният почти винаги се стреми да внуши на околните, че е активна, енергичен, изпълнителен и постига реални успехи в много посоки.
Но реално това е невъзможно – също толкова колкото не може да застави себе си да се храни нормално.
Родителите също трудно признават, че тяхното дете не е здраво психически. За тях това е голяма морална травма и бариера, която не могат да престъпят. А е много важно именно те да осъзнаят това и да помогнат на детето си като се обърнат за помощ към специалист-психиатър и колкото се може...